По Пътеките

По пътеките с Любо Ботушаров част 1

February 3, 2016

фотограф Димитър Щуров

Повечето хора те познават, но за тези, които не те, да те представим накратко. Любомир Ботушаров създател на основната MTB медия в България от далечната 2001 година. Страхотен човек, напрaвил може би повече за МТБ обществото в страната ни от всички нас взети заедно 🙂 – той го създаде. Всичко започна преди 15 години… сега като гледам стари снимки , се усмихвам и се замислям колко неща се промениха оттогава. Какви чувства предизвикват такива кадри в теб от началото?

В първия момент предизвикват смях – съвсем добронамерен, разбира се, все едно съм видял дете, което е направило нещо смешно, което за него е съвсем сериозно. След което ме връхлита цяла смесица от различни емоции – на първо място е споменът, свързан с конкретната снимка – мястото, хората, карат ли още, виждал ли съм ги скоро, откога не съм карал там? И наред с това изпитвам нещо като възхищение към непредубедения, аматьорски подход, който сме имали тогава. От гледна точка на сегашните велосипеди, екипировка, знания и умения, на снимките преди 15 години изглеждаме сякаш по погрешка сме там, а всъщност за нас това беше толкова сериозно, поглъщащо, всеобхватно… и много истинско, детински искрено и истинско. Пълен ентусиазъм, без значение от възможностите, без претенции за нищо и със свободата, която само младостта дава.

Интересното е, че този ентусиазъм го виждам и сега у много хора, които са се запалили отскоро по планинското колоездене. Някои от тях са по-възрастни от мен, но се радват като деца на всеки нов момент, всяка нова пътека, всеки нов успех с велосипеда. Това е доста зареждащо за мен самия – понякога си мисля, че планинското колоездене е занимание, което подмладява…

Разкажи ни как започна всичко с планинското колоездене и след това сайта?

Ами как, първо беше някакво младежко увлечение… Не знам защо точно по планинското колоездене – може би заради летата на село, където като дете пришпорвах един Школник по един черен път покрай реката. Не че тогава съм го правил с ясно съзнание за пресечения терен като предизвикателство, но явно съм усетил някаква тръпка, която по-късно ме накара да погледна на първите маунтин байкове, които видях по софийските улици, като на нещо много яко.

В резултат на това увлечение си купих от една сергия на Славейков два броя от едно американско списание. Да ти призная ли, че в момента дори не съм сигурен кое беше като име? Но ги пазя грижливо някъде, не съм ги изхвърлил. От тези списания научих първите неща за планинското колоездене – и не бяха малко неща, тъй като всяка снимка и всяка статия се изследваха направо с научен, аналитичен подход. Компания в тези четения ми правеше брат ми, който също се бе заразил от желанието да пробваме това нещо. Каквото не бе написано директно, опитвахме се да научим и разгадаем по пътя на логиката.Точно по това време се случи да отидем и в Чехия, а там вече имаше маунтин байк общност, състезания, 50 веломагазина в Прага и в някои от тях велосипеди с карбонови рамки и цени около 4000 щатски долара. За българския стандарт (1996 г.) това бяха космически суми , но имаше и достъпни велосипеди на цена около 200 долара, чешки, с GripShift команди и други неща, които знаехме само от списанията.

Пътеките на трещеник, фотограф Арсени Ботушаров

Пътеките на трещеник, фотограф Арсени Ботушаров

По време на най-голямата криза на прехода (1996-1997 г.) аз заделях всеки лев от ученическата си стипендия, разбира се обърнат в долари, за да спестя за маунтин байк. Тези, които ставаха за нещо, започваха от цени около 200 долара, но заради обезценяването на парите в края на 1996 г. през лятото на 1997 не бях събрал достатъчно, май имах към 150 долара. И тогава баща ми извади останалите, за да си взема велосипеда, който си бях харесал. Додаде и на брат ми по същия начин, за да може и двамата да си имаме байкове и да караме заедно. Щастието бе неописуемо и така започнахме да караме в планините, а не само в мечтите си.

Лятото премина в каране и напълно и безвъзвратно се запалихме по планинското колоездене. Брат ми се беше запознал в магазина на Нина с Радо (Кюлджиев) – бих казал най-добрият спускач в онези години. Така един ден той отиде на Витоша, за да се спуска и се върна със страхотни емоции – първо, от трудността на пътеките, второ, велосипедът му имаше нужда от известни ремонти, трето, бе силно впечатлен от карането на някои от другите хора, и четвърто, от велосипедите им. Всъщност най-го беше поразило това, че един от тях, Боби Танев, имаше чисто нов Cannondale Super V Active 4000 – най-скъпият велосипед за спускане, който бяхме виждали в двете американски списания, с невероятните за онова време 120 мм ход на окачването (по-обикновените DH байкове имаха по 60-80 мм ход!, а в България нямаше почти нищо друго, освен твърдаци). А най-голямата новина, която донесе от това каране, бе за първото в България състезание по спускане, организирано от същата тази групичка по Кимбата над Симеоново. Излишно е да казвам, че отидохме да гледаме. В следващите години не сме изпускали нито едно състезание и постепенно се запознахме с някои от редовно каращите.

Създаването на сайта, ако трябва да го оценя сега, се дължеше на две неща – вътрешна необходимост, от една страна, и желание за изява, от друга.Вътрешната необходимост бе свързана с това, че от малък обичам да пиша текстове. Даже преди да направя сайта, няколко години не бях отделял внимание на тази творческа дейност, така че явно си е зреело.

Желанието за изява е по-сложно да го анализирам. Четенето на всяко списание, до което имах достъп (дори на езици, от които не знаех и дума), продължи с пълна сила. Вече имах и компютър, така че постепенно започнах да научавам неща и от интернет. И заради тази любознателност знаех доста неща (или поне така си мислех) и в разговори покрай трасетата започна да ми прави впечатление, че битуват големи заблуди и че понякога се говорят страшни глупости (не че и аз не написах някои по-късно). Така у мен се появи желание да направя медия, която да ограмотява, да създава интересна информация и да представя планинското колоездене подобаващо. Малцина знаят, че по онова време (около 2000 г.) всъщност имах желание да издавам списание на хартия. Интернет тогава още не изглеждаше толкова важен, а аз бях закърмен с информацията от списанията и логично с младежкия си ентусиазъм исках да имам свое. Когато обаче разпитах хора с опит в този бранш, разбрах, че едно списание изисква немалка инвестиция, а аз дори нямах представа дали има достатъчно хора, които да го купуват. Реших, че най-лесният начин да разбера, е да направя уеб-сайт и да следя статистиките му, та когато преценя, че има достатъчна аудитория, да инвестирам в списание. Останалото, както се казва, е история. 🙂

2001 MTB BGМТБ-БГ започна на 1 юни 2001 г. като mtb-bg.hit.bg, с един доволно некадърен дизайн, с класическа спам кампания на няколко email адреса, които намерих (на хора, за които знаех, че карат велосипеди) и със собственоръчно направени и напечатани на принтер хвърчащи листчета, които раздавах в парка и в планините на всеки човек с планински велосипед, когото срещах. Благодарение на Сашо Илиев (CrZ) едно такова оригинално листче все още се е запазило. Доста бързо разбрах, че за печатно издание няма никакви условия, а също и че интернет дава много повече удобства, така че се съсредоточих върху битуването онлайн. Но мечтата за списание дълго време оказваше влияние върху дизайна на сайта, което пък после ми създаде големи главоболия. Изобщо, доста забавно беше!

 

 

Ти си с юридическо образование от Софийски университет. Защо не стана адвокат, или съдия… може би, прокурор?

Пази Боже за последното! А защо не станах съдия или адвокат? Честно казано, никога не ми е било мечта да съм такъв. Юридическото си образование го завърших по целесъобразност, с идеята да имам доходен занаят. В училище се справях добре с почти всички предмети (с изключение на физиката!), така че специалността за висше образование я избрах не според материята, която ми е най-лесна или мечтана (просто нямах такава), а по-скоро заради това, че обичах да боравя с текстове и с езика като цяло и прецених, че в юридическата сфера ще имам тази възможност.
Само че МТБ-БГ обърка този строен житейски план! 🙂 През първите 3 години сайтът беше за мен просто хоби, с което се занимавах в свободното си време, а такова имах доста. Точно през 2004 г. обаче, когато завършвах, икономически нещата във велобранша явно изведнъж се  раздвижиха сериозно, защото интересът към реклама в сайта рязко се увеличи и това ми даде надежда, че може да успея да се изхранвам от това, което обичам да правя най-много – да карам планински велосипед и да пиша за това. И така, вместо да започна стаж в някоя адвокатска кантора, аз се посветих целодневно на MTB-BG.com и това стана професията ми.

Любо по пътеките - фото Димитър Щуров

Любо по пътеките – фото Димитър Щуров

Какво те мотивира да продължиш напред толкова години със сайта? Ако трябва да си призная, при мен е трудно да съчетавам хобито си с поддържането на сайта. Хората не осъзнават, че да направиш хубава статия отнема също толкова време , колкото да излезеш и да направиш едно хубаво каране. 😉

Всъщност отнема много повече време! Но наистина е трудно човек да си представи това, когато прочита статията за 5-10-20 минути.
А от всичко, което казах дотук, би трябвало да е ясно какво ме мотивира – просто обичам да правя това, обичам да карам, обичам да пиша, тази комбинация ми осигурява в много случаи страхотна свобода и удовлетворение, но и това има своята цена.

Имаше ли моменти, в които ти идваше да се откажаш от сайта и защо? Какви са най-големите дефицити (или дефицит) на нашата велосипедна среда?

Да се откажа от MTB-BG.com в пълния смисъл, т.е. за го закрия или да спра изобщо да се занимавам с него, не ми е хрумвало и едва ли някога ще ми хрумне. То е като да се откажеш от детето си!

Но дали да се откажа от сайта като професия и основен източник на доходи е въпрос, който стои неизменно през последните 4-5 години, стои и сега. Причините, разбира се, са тривиални – доходността от това мое занимание е прекалено ниска. Дълго време можех да пренебрегвам това и да си казвам, че парите не са най-важното, но в един момент с навлизането в трийсетте просто разбираш, че в живота има и неща, които изискват стабилни и добри доходи и че само със свобода и с удовлетворение от това, което правиш, не може да се живее.

Питаш ме за дефицити на велосипедната среда – със сигурност има доста такива, но отговорът на този въпрос не е във връзка със сайта, т.е. не мисля, че нещо извън него и извън мен е причина за това, че доходите от него са ниски. Истината е, че във финансов и бизнес план най-големият проблем за MTB-BG.com съм аз, тъй като за толкова години така и не усях да се отнасям с него като с бизнес предприятие. Ако трябва да го кажа другояче, аз съм много лош бизнесмен – през годините пропуснах много възможности и като цяло не приорeтизирах добре нещата от управленска гледна точка. Това е така, защото тази част от работата винаги ми е била чужда и неприятна, върша я само защото без нея няма как изобщо да има доходност, а не защото ми е на сърцето. Но когато правиш нещо по необходимост, а не със страст, то не се получава добре. Затова смея да се надявам, че през годините откъм съдържание МТБ-БГ не се е влошил, но като бизнес предприятие определено не процъфтява и не мисля, че причините за това са външни.

Така че не изключвам възможността в някакъв момент МТБ-БГ отново да стане само хоби за мен. Може така да е писано, не знам…

Има и още нещо обаче, отвъд финансовите аспекти и това е удовлетворението. Една от основните причини толкова години да отделям цялото си “работно време” на сайта е чувството, че с него съм полезен на доста хора. Ако в някакъв момент усетя, че това вече не е така, че хората не се интересуват особено от информацията в MTB-BG.com, това ще означава, че няма смисъл да се трудя напразно и ще е по-добре да се насоча към нещо друго.

24 часов маратон Мътеница, фотограф Петър Савов

По време на 24 часовия маратон в село Мътеница, фотограф Петър Савов

Има ли граница между страстта/хобито, личното ти удовлетворение, от една страна, и професията от друга, и къде е тя. Правиш ли компромиси?

Граница има, но тя е колкото ясна, толкова и размита. Карането на планински велосипед и писането сами по себе си са чисто удоволствие и са нещата, които правя с най-голямо желание. Но когато са обвързани в професия, в повечето случаи те започват да се случват заради нея. Едно време например карах на нови и интересни места просто защото ми харесваше, а сега го правя с ясната предварителна цел да открия нови маршрути, да ги опиша и т.н. В момента повечето ми карания по един или друг начин са подчинени на професията – правя ги с велосипед, който трябва да се тества, правя ги на места, където искам да опиша нови маршрути, правя ги по време, което е съобразено със спортния календар или с други служебни ангажименти. По същия начин стана и с писането – в началото пишех и публикувах само заради удоволствието, без никакви допълнителни съображения. А сега писането, а още повече публикуването, е съобразено с график, с навици на аудиторията, със спортен календар, с ангажименти, поети към определени партньори. Тези професионални съображения не намаляват удоволствието от самото каране или писане, но определено добавят и едно служебно напрежение, каквото предполагам действа и върху всеки работещ човек, във всяка сфера. В този смисъл има компромиси, да – типичният пример е, че през годините е имало десетки уикенди, в които моите близки приятели за каране са се развявали из някоя дивна планина, а пък аз съм залягал с фотоапарата зад лентите в някое състезание. Аз обичам да гледам състезания, даже много, но още повече обичам да карам. Когато обаче си се заел да вършиш нещо като професия, трябва да се отнасяш към него сериозно и не може да се грижиш само за личното си удоволствие.

Кое те промени повече – професията или страстта?

Така зададен, въпросът е много обширен – дори не съм сигурен, че мога да се погледна достатъчно добре отстрани и да видя доколко и как съм се променил като човек. Но от гледна точка на карането на планински велосипед, повечето промени, за които се сещам, се дължат по-скоро на професията. Не мисля, че страстта ми към карането се е променила съществено, освен че с годините и възрастта е добила един по-улегнал, по-спокоен, но и по-уверен вид. Но както ти казах в предишния отговор, много неща около карането се промениха от професионални съображения.

Твои приятели те чуват отвреме да казваш нещо в духа на “оф, трябва да работя”, когато “трябва” да излезеш и да направиш каране с някой тестов велосипед или пък да отидеш на някое състезание някой уикенд, за да го отразиш. Същевременно, казваш че това, което работиш, е твоята страст и ти доставя удоволствие. И все пак – има известна досада? Ясно, човешката душа е противоречива … направи малък самоанализ на тази разломна линия?

Ааа, “трябва да работя” по отношение на каране го използвам винаги в шеговит смисъл, по-скоро да подразня другите, а не че ми се налага, но не искам. В смисъла на “лека досада” може да съм го употребявал някой път, когато например е трябвало да отразявам състезание, а пък ми се е искало вместо това да отида с приятели да карам. Както знаеш, състезанията са през уикендите, а точно тогава повечето хора са свободни и правят планове за яките карания. И както вече казах, макар да обичам и състезанията, карането го обичам повече и няма как да не ме е малко яд, ако пропускам хубаво каране заради служебен ангажимент, който не е свързан с такова. Също така, може да са ме чували да казвам, че “трябва да работя”, когато примерно не мога да отида да карам с тях заради някое друго каране, което е пряко свързано с работата, но в тези случаи със сигурност няма никакъв негативен смисъл – просто е обяснение защо не съм свободен. 🙂

Любо ... работи , фотограф Петър Савов

Любо … работи , фотограф Петър Савов

Като погледнеш назад, какво се промени в сайта и като цяло през тези години?

В сайта се промениха малко неща и това може би е лошо, може би не. Всичко зависи от гледната точка. 15 години са много време за една онлайн медия и ако трябва да говоря за всичко, което се е променяло през тях, ще отнеме цял ден. Сайтът премина през своето детство, в което заедно и с членовете на форума откривахме планинското колоездене с всичките му особености, термини, възможности. След това дойде период на масовост, ако мога така да се изразя – хората станаха много, във форума имаше доста пререкания, сблъсък на поколения и на различни манталитети. В последните 2-3 години пък отчетливата тенденция е всичко в интернет да се измества към социалните мрежи. Традиционни платформи като форумите направо замират, а начините за споделяне и ползване на информацията сериозно се променят.

На фона на всички тези тенденции, които бих нарекъл външни, естествени, аз съм правил в един или друг момент промени от техническо или друго естество, но пак казвам, те не са твърде много. Когато създавах сайта, аз нямах никаква представа нито от html, нито от други необходими за един сайт неща, така че и тогава, и досега поставям на първо място съдържанието, информацията, а не начина (технически), по който е оформена или поднесена. В последните години обаче имам основания да се съмнявам, че такъв подход може да е успешен завинаги – в новата информационна среда не е достатъчно просто да създаваш добро съдържание, като че ли все по-важно става къде, как и с кого го споделяш. От тази гледна точка аз, а покрай мен и сайта, изоставам от модата и причината е, че още не мога да реша дали и как искам да се впиша в тази нова среда. Каквото съм правил досега по сайта, винаги съм го правил с лична убеденост, че е правилно и добро. А настоящето ме изправя пред решения, в които тази лична убеденост не винаги я има и това ме прави по-колеблив и неуверен. Трудно ми е напоследък да намеря баланса между това, което аз искам да бъде MTB-BG.com, и това, което хората очакват да бъде. Това обаче е безкрайна тема в някои отношения… за да я затворя, ще обобщя отговора си така: в сайта, погледнато най-общо, се промениха малко неща, но ако има промени в бъдеще, те ще трябва да са доста сериозни.

 

You Might Also Like

1 Comment

  • Reply По пътеките с Юлиан Попов част 1 – Gravitamin March 15, 2016 at 1:10 pm

    […] След дълго умуване реших да разнообразя интервютата на сайта като дам възможност на всеки, “който мъча”, да избере следващата жертва и да ѝ зададе един въпрос. Така се надявам да опознаем доста по-широк кръг от хората, занимаващи се с планинско колоездене. И така, един от първите отстреляни е Юлиан Попов, избран от Любо Ботушаров. […]

  • Leave a Reply

    Въведете кода Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.