По Пътеките

По пътеките с Юлиан Попов част 1

March 15, 2016

IMG_0519След дълго умуване реших да разнообразя интервютата на сайта като дам възможност на всеки, “който мъча”, да избере следващата жертва и да ѝ зададе един въпрос. Така се надявам да опознаем доста по-широк кръг от хората, занимаващи се с планинско колоездене. И така, един от първите отстреляни е Юлиан Попов, избран от Любо Ботушаров.

Здрасти, Юли! С теб се познаваме от зората на планинското колоездене в България, но все пак представи се с някоя друга дума и кажи къде те намирам?

Здрасти Жорка, не знам дали е от зората на планинското колоездене, но пък спокойно мога да кажа, че е от зората на софийско-пловдивската спускаческа дружба. 🙂 Иначе ме намираш на дивана, където обикновено ми стои лаптопа. Малко по-глобално погледнато, се намирам в Германия, където работя и живея от около 4 години. Името ми вече си споменал, но за непознаващите ме лично съм по-известен като злия модератор Harka от форума на mtb-bg.com

Знаеш ли, докато търсих информация в сайта на Любо, попаднах на едно твое ревю на Iron Horse Sunday от далечната 2005 година. Това ли ти беше първото колело? Изобщо какво те накара да се захванеш с това хоби?

Не! Това беше първото ми (и засега последно) колело за спускане, но първото ми планинско колело беше легендарния първи твърдак на RAM bikes. Наричам го първи, защото в последствие излязоха и други техни модели твърди рамки, но през 2003-та (когато го купих) беше само един. 2003-та я броя и за годината, в която започнах да се занимавам активно с планинско колоездене. Интересът ми към този спорт се беше зародил около две години по-рано с една реплика, която никога няма да забравя. Разхождахме се пеша на Витоша и на слизане с лифта от “Бай Кръстьо” нагоре се качваха две момчета с колела за спускане, които ми се сториха извънземни. На разминаване с единия от тях, явно видял опулената ми физиономия, ми каза: “Кефи ли те колелото, пич? Ще бачкаш много и ще си купиш и ти такова”. На слизане от лифта видях подпрян на къщичката на станцията един бял Scott High Octane с дискови спирачки! Това беше първото колело за спускане, което видях на живо отблизо, и си казах, че и аз искам да карам такова колело там. Малко след това започнах да издирвам и къде се продават такива колела и така с питане тук-там открих повечето колоездачни магазини в София. 2002-ра година изнамерих сайта mtb-bg и започнах да го чета и следя редовно. За жалост едва 2003-та успях да си купя истинско планинско колело (естествено, за downhill байк не можех и да мечтая още по онова време) и първото ми каране беше, разбира се, на Драгалевци. Помолих баща ми да ме закара с колата до станцията на “Бай Кръстьо”, защото не посмях на първо каране да се кача с лифта, но за сметка на това пък още на влизане в пътеката се човкирах. Тогава не знаех, че на стръмно трябва да си изнасям тежестта назад. Някак си слязох до долу и това официално стана първото ми каране в планината.

След близо 10 години, като четеш редовете от линка по-горе, какви мисли се появяват в главата ти?

Мисля си, че в момента, дори и совалка да си купя, едва ли ще изпитам същите емоции като момента, в който zk каза, че всичко е уредено и колелото е поръчано. Спомням си и когато ми го докарахте (и ти присъстваше тогава) – беше на едно състезание по скускане в Симеоново, ако не се лъжа – уникално усещане. Но трябва да се признае, че и колелото си го биваше. Sunday-я за мен си остава един от инженерните пробиви в спускането. Рамка, чието окачване е актуално и до днес. Iron Horse определено изпревариха времето тогава.

Фотограф Димитър Щуров

Фотограф Димитър Щуров

Как оценяваш промените в колоезденето през всичките тези години?

Колоезденето като колоездене не мисля, че се е променило чак толкова много. Планината си е планина и в нея все се кара още. Колоездачното общество е това, което се променя през годините. Любчо в неговото интервю е споменал голяма част от тези промени. Как ги оценявам няма голямо значение, защото това са макро процеси, над които отделния индивид има малко влияние. По-важното обаче е, че мога да направя каране с абсолютно същите хора (или поне с повечето от тях), с които съм го правил и преди десет години, и това е нещото, което има значение. Всеки, който има привилегията да съхрани непроменени добрите си преживявания за толкова дълго време, е щастливец.

Както каза по-горе, вече живееш в Германия? Как изглежда планинското колоездене там?

Гладко. Живея в гористо-хълмист район и целия този пущинак е разцепен от множество пътеки коя от коя по-гладки. Едва по по-високите части (където ги има) човек може да открие нещо по-рошаво. Изключвам байк-парковете, разбира се. Когато живееш на такова място, осъзнаваш напълно уникалните условия за планинско колоездене, които имаме в България.

Гладко като пътеките да са толкова излъскани от каране или просто няма наклон?

Ами не! Гладко като поддържани паркови алеи, например. Наклон има в повечето случаи, но от него няма смисъл, когато може да се мине и с градско колело. Гледайки релефа на Германия, човек може да си представи, че надали е чак толкова подходяща дестинация за планинско колоездене. Аз пак имам късмет, че не живея в съвсем равнинна част. В радиус от 50 км мога да си намеря сериозно каране и за българските стандарти, което си е направо лукс. Ако искам да изляза от вкъщи с колело и просто да повъртя наоколо, ще трябва да се задоволя с фитнес каране.

фотограф Иван Белчев

фотограф Иван Белчев

Ако трябва да го сравняваш с положението в България, какво би добавил от немците, какво не би ? Липсва ли ти нещо, което си открил там, или обратно?

О да, определено! За тези 4 години, през които живея тук, осъзнах две неща – нито германците са толкова добри, нито българите сме толкова лоши. Както обикновено, въпрос на гледна точка. Германците са силно обществено ориентирани и съответно имат много силно общество. Ние сме твърде големи индивидуалисти, за да можем да създадем силно общество. Ако трябва да взема нещо от немците, бих взел като цяло съвестното им отношение. Безхаберието е една от чертите, които най-много ненавиждам в българите. От друга страна обаче, българите сме много по-напредничеви в редица отношения. Българите сме по-любознателни, по-склонни да пробваме нови неща, имаме като цяло повече познания в сфери, които не ни касаят директно (т.е. не са част от работата ни).

А ако трябва да погледнеш въпроса ми през призмата на планинското колоездене? Условия, инфраструктура, гилдия и т.н.?

Условията, както вече казах, са в пъти по-лоши от българските в общия случай (изключвам байк-парковете като отделна категория). Естествено, и тук има много добри места за каране (да не забравяме, че и част от Алпите са в Германия), но като цяло това са изключения. Към това можем да добавим и силно регулираните/ограничени на места възможности за каране чрез различни наредби и забрани. Колкото до “гилдията” – ако имаш предвид клубовете и различните организации – не знам. Никога не са ме интересували. Не си падам много по различните форми на организираност…

По какво се различават типичния германски и български планински колоездач?

Ами честно казано, май по нищо съществено. Не че имам кой знае колко дълбоки и всеобхватни наблюдения, но мисля, че първопричините, които водят и германския, и българския колоездач в планината са едни и същи – природата, приключението, спорта, приятелите…

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply

Въведете кода Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.