По Пътеките

По пътеките с Юлиан Попов част 2

March 19, 2016
Фотограф Любо Ботушаров

Фотограф Любо Ботушаров

Германия е най-големият пазар за велосипеди в Европа в момента. Какво мислиш за новите тенденции 27.5+, 29+, Fatbike, E-MTB, които набират популярност там?

Още много преди да дойда тук винаги съм се чудел на един парадокс в Германия по отношение на вело-индустрията. Липсата на иновативни немски производители.

В Германия има страшно много индустрия на световно ниво, а в много сфери са и номер едно. И въпреки това за всичките тези години така и не се появи фирма, която да създаде впечатляващо в техническо отношение окачване, например. Двигателят на промените и иновациите и досега са предимно американски и азиатски фирми. Тази тенденция лееко започна да се променя в последните няколко години с набирането на скорост на някои немски производители, но като цяло този абсурден консерватизъм никак не отива на най-технологичната държава в Европа. Това сигурно донякъде се дължи и на народопсихологията на немеца, който като цяло не се вълнува особено какво колело кара. Та ако трябва да се върна на въпроса ти, не мисля, че Германия точно е мястото, на което новите тенденции набират по-бързо скорост спрямо останалите пазари. Може би единственото изключение са Е-байковете, които наистина станаха популярни тук покрай това, че Bosch създаде електрическо задвижване за колела, което успешно успя и да имплементира на местния пазар.

Говориш за градски електрически байкове или за планински такива? Какво е твоето мнение за електрическите планински байкове – позволяват на повече хора да се докоснат до хобито ни, не те кефи да се “качваш лесно” до върха и после да се наслаждаваш на самото спускане?

И за двата вида. Но все пак градските преобладават. Тук, за разлика от България, колело се кара до преклонна възраст и електрическите байкове помагат на хората да останат до по-късно на седлото, отколкото биха го направили по принцип. Което е супер. Колкото до планинските, аз като едно заклето weight weenie не си представям в права възраст да си закача още х килограма на колелото, за да ме изкарат по-лесно догоре. Ако толкова не мога да се кача сам, има лифтове/рейсове/коли за тази работа. Или пък мотори. Ако щеш и електрически. Честно казано, не мисля, че електрическите мтб байкове ще превземат пазара и ще изместят конвенционалните.

фотограф Димитър Щуров

фотограф Димитър Щуров

Знам, че си добър инженер и проектираш неща, за които нямаш право да говориш 🙂 И все пак ако погледнеш от инженерна гледна точка, какво смяташ за всичките нови стандарти, които ни заливат напоследък – промяната в цолажите, Boost…Кои са “инженерно” смислени според теб?

Твърде малко от новите стандарти са инженерно смислени за жалост. Все пак искам да направя едно уточнение, за да не съм поредния, който се вайка от новите много и безсмислени стандарти. Така е – стандартите в момента са твърде много и много от тях са безсмислени. Но! За добро или лошо това е посоката, в която вело-индустрията се канализира през последните 10 години. Вело-индустрията е коренно различна от авто и мото-индустрията поради една проста причина – наличието на адски много производители. Просто да създадеш колело е много по-евтино от това да създадеш мотор, примерно. Да се замислим колко производителя на мотори знаем и колко на колела. Преди една-две години четох една статия в някакво чуждестранно издание, в което се правеше сравнение точно с мото-индустрията. Изводите на автора на статията бяха в духа на – виждате ли, моторите имат много повече компоненти, много по-сложни са и въпреки това са дори по-евтини от едно съвременно топ-клас колело. Да, така е, но малко хора се замислят, че съвременните колела в технологично отношение са на светлинни години пред моторите. Цялото това наличие на стотици производители във велосипедната индустрия, на жестока конкуренция, на битка за всяко малко парченце торта, на брандирането на всеки компонент, води до създаването на много плява, но и на безспорно развитие напред, при това много бързо. Доколко е смислено е отделен въпрос, цената също всеки я знае – колелата станаха ужасно скъпи. Но това е посоката, в която се разви вело-индустрията – абсолютно противоположно на мотоциклетната, но аз лично предпочитам през 2016-та да карам нещо технологично актуално, а не нещо, което е можело да бъде измислено и преди 15 години. Както обикновено става, оптималното е някъде между двете. Но да се върнем пак на стандартите – аз лично се надявам това да е временна мода и лека-полека да изчезне по подобие на различните размери седалкови тръби. Сигурно помниш идиотията на производителите в близкото минало почти всеки да си слага различен размер. Това го надживяха и не ни остава нищо друго освен да стискаме палци и актуалното изобилие на “стандарти” да отшумее с годините.

 

Имаш ли поглед накъде се движи индустрията чисто инженерно? Кое ще е следващият голям бум в развитието на велосипеда?

Ако имаш предвид дали имам поглед “отвътре”, за жалост, не. Но пък с интерес следя развитието и в реално време. А то е доста интересно! През различните периоди имаше различен фокус. Например края на 90-те и първите години от новия век бяха годините на фундаменталните промени – преминаването от изцяло твърди колела, до велосипеди с двойно окачване, преминаването от “кантарчета” на дискови спирачки и т.н. Всичко това стана в един много кратък период от време. След това периодът от 2002-ра докъм 2007-ма беше период на развитие на задното окачване и кинематиката му. По мое мнение по това време се създадоха най-добрите окачвания, които са основа и на окачванията на сегашните велосипеди. Периодът от 2008-ма до 2012-та го характеризирам с олекването на велосипедите. По това време ми се струва, че се направи най-голяма стъпка в това традиционно тежките колела като тези за downhill, фрийрайд и ендуро да олекнат значително. По онова време хората започнаха да осъзнават, че всъщност нямат нужда от безкрайна здравина, а пък същевременно едно лекичко колело има много предимства. В последните години пък се напредна най-много по отношение на геометрията на велосипеда. Който не е карал, той не знае колко голямо значение могат да имат градус-два в повече или по-малко тук-там. Колкото до следващия голям бум, струва ми се, че е крайно време скоростните системи да еволюират в повече.

В този ред на мисли, докъде ще стигнем с удължаването на Reach-a? Както и с максимално намаляване на челния ъгъл?

Докъдето стигнахме и с увеличаването на хода. От един момент нататък просто няма да има смисъл повече. Като нищо чудно инерцията леко да изпревари реалните потребности и ергономия, както се получи с вилките и хода на задното окачване при downhill байковете навремето. Постоянното увеличаване на хода доведе до появата на Marzocchi Super Monster T с 300 мм ход, но в крайна сметка хората и индустрията бързо достигнаха до извода, че повече от 200 мм нямат голям смисъл. Та така и с reach-а и челния ъгъл. Аз лично не изпитвам нужда от под 65 градуса челен ъгъл за ендуро колело. Свръх дългите колела имат своите предимства на едни терени, но на други големия reach би бил недостатък. Въпрос и на лични предпочитания е това

фотограф Любомир Ботушаров

фотограф Любомир Ботушаров

Кой параметър за теб е най-важен от геометрията на велосипеда, когато избираш такъв за себе си?

Височината на средното движение. Като се замисля с всичко друго бих направил компромис, но не и с това. Стабилността, което дава ниското средно не може да се замести с нищо друго. За щастие, тенденцията в последните години е за намаляване на височината му, макар и това да не е фокус за всеки производител. Препоръчвам на всеки, който кара колело с високо средно (разбирай >350 мм) да пробва поне веднъж такова с ниско.

Разкажи ни за карането/случаката, което е останало завинаги в главата ти и ни кажи защо?

Тук ме накара да се замисля… За щастие, през годините съм имал възможността да карам на уникални места с уникални хора, но все пак със сигурност завинаги ще ми остане едно спускане по “Кимбата” с PtD. Беше 2007-ма година лятото. Говорихме си една вечер по ICQ и той предложи да идем да направим едно спускане на Витоша, докато не се е стъмнило. Речено-сторено. Приятелката му ни закара към 8 вечерта на хижа “Алеко” и тръгнахме надолу. По едно време, на пресичането на “Обиколната” спуках гума, разбира се, и спряхме да я правим. Не знам как бях успял да го намеря, но  един голям ръждив пирон ми се беше забил в предната гума. Тръгнахме да лепим (нещо, в което никога не съм бил особено сръчен) и като ни нападнаха едни комари… кошмар. В бързината, естествено, не залепихме гумата като хората и лепенката изпусна, но и двамата се съгласихме, че по-добре да се махаме по най-бързия начин от там. Междувременно се беше стъмнило напълно, но PtD имаше челник (един), с който караше зад мен и се опитваше да ми свети и на мен. И така със спукана гума и един челник успяхме да се доберем някак си до долу. Случката не е кой знае какво, но това беше момента, в който двамата с него се “открихме” за всякакъв вид нощни приключения

_MG_2332

Въпросът на Любо, който те насади в това интервю: Понеже зная, че обичаш и бързите коли, намираш ли общи неща между тях и планинските велосипеди, между шофирането и планинското колоездене?

О, да, определено! Мисля, че механизмът, по който мозъкът ни учи и възприема информацията, е един и същ. При колелата, когато започваш да караш и нямаш опит, си по-бавен, падаш по-често, но и паданията са с по-ниска скорост. И обратно, колкото повече опит натрупваш, толкова по-бърз ставаш, толкова по-рядко падаш, но и когато паднеш обикновено е по-лошо. При автомобилите е абсолютно същото.

Е тогава какво ти носи карането на кола и какво карането на колело? Скоростта е неизмерима, както и самото усещане?

Да, двете носят различни неща, т.е. едното не замества другото. Кефът от карането на колело е съвкупността от добрата компания, мястото и не толкова самия уред (велосипеда). Карането на кола е самотно преживяване. За него предпочитам да съм сам, без излишни неща, които разконцентрират. Поне за мен и уреда е много важен в случая.

Какво е да си Юлиан Попов?

Интересен въпрос, но мисля, че всеки отговор би бил като да се опитам да се извадя от блатото като се хвана за косата. 🙂

 

 

 

 

 

 

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply

Въведете кода Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.