Browsing Category

Истории

Истории

Въпросче

May 7, 2015

Докато нахвърлям подходящо съдържание за възкресяването на сайта и лекото му обновяване – eдин въпрос започва да ме мъчи доста стабилно: „Трябва ли да се занимавам/е с тестове и ревюта на компоненти“ . Като цяло както винаги монетата има две страни:

„Да, трябва“

– Родният ни пазар е малък, въпреки големите производители тук. Покупвателната ни способност не е много голяма Continue Reading…

Истории

Enduro Warriors Challenge vol2, 2014 – Ксилифор

January 29, 2015

След първоначалните стъпки, обявяването на второто издание на Ендуро състезанието на Ксилифор, си беше задължително и очаквано събитие. Проявата беше изместена началото на юни, не края на есента като 2013 година, така че се очакваше да присъстват повече хора.

От моя гледан точка, след премеждията от миналата година, бях повече от наясно ,че физическата ми подготовка отново е далече от необходимото ниво. За сметка на това завръщането ми в байк индустрията /като работа/ ми позволи да ъпгрейдна Коня и да му сложа нови подкови. Стария и верен Лирик, отстъпи място на новия хегемон в тази дисциплина Пайк. Дилемата дали да сложа градус и половина чашки с Лирик или да инвестирам в новия крал, беше тежка. Continue Reading…

Истории

Enduro Warriors Challenge 2013 – Ксилифор

January 13, 2015

Преди година и половина понятието – Ендуро, тепърва набираше скорост. С интерес следях ендуро сериите в техния зародиш, и си виках дали да не направим и тук такова състезание, ще дойдат ли хора…. За моя изненада едни младежи смело се хвърлиха в този формат и с оглед годината , в която пиша това смело можем да твърдим ,че направиха една малка революция в състезанията в България.

Но тогава определено изпитвах яки въпроси: Могат ли спускачите да въртят? Крос-кънтристите могат ли да спускат? Continue Reading…

Истории

Стоян Костанев – Back to Ride

October 28, 2012

Ако случайно не го познавате – Стоян Костанев един кадър отблизо. Като типични майни, без лифт, си бутаме по пътеката нагоре, а по нечии лица текат реки от пот.
Насред девствената горичка ни очакваше изненада – група железни коне, грижливо почиващи си на средата на пътеката. Continue Reading…

Истории

Снежно каране

February 23, 2012

Истории

Между лентите “Троян DH” с Костанев – Race day

June 6, 2011

Стартираме деня с helmet cam от Fort William и вести от квалификацията, на която Gwin беше станал първи. Надъхващо утро.

Набързо хапнахме и забегнахме към местопрестъплението. Което вече беше в разгара си. Персонала по трасето си бе на място, а приятно количество весела публика се бе изсипала на по-зрелищните участъци и не жалеше гърла. Трасето бе изпръхнало и тренировъчните спускания вървяха доста по-разчупено. Състезателите спряха да мислят за това как да оцеляват и започнаха да ръчкат яко. Още по-надъхващо. Поизсъхналата почва определено държеше повече скорост и това даде бонус увереност и смелост на повечето момчета.

И така след като приключиха тренировките, съседните хребети започнаха да изтласкват сивите си облачета към тамън изсъхналото ни трасенце. Това определено вся смут и демотивира част от състезателите, особено тези, които в този момент биваха извозвани към старта за своята квалификация.
Много хора се двоумяха да сменят или не сменят гуми, други директно сменяха, трети, като нас просто лежерно мързелуваха под шатрата. Всички стискаха палци отворилото се небе да не е пило много бира миналата вечер и да бъде по-снизходително в количествата прясна водица, лееща се по прясната тревичка.

След 15-тина минути, законите на Мърфи спряха да действат и пикаещите памуци продължиха по пътя си.
Стана задушна жега и изгря слънце. Първите по трасето намазаха влажни камъни и мокра тревица. 20-тина минути по-късно всичко вече беше барут и се караше на ръчка. Несъгласуваното транспортиране и стартиране ми изостриха нервичките в момента на моето стартиране. Стартирах буквално минута и тридесет секунди след като се качих на старта, още задъхан и доста потен. Ева, беше зад мен и пропусна ред. А Ванката Ажи буквално не е спирал, още докато буташе му наливаха “имаш 30 секунди да стартираш, иначе те пиша, че пропускаш”. Успя да стартира на косъм. След като финиширах се развиках като чубанин, аджеба к’ви са тия глупости които вършат? След кратък диалог, се постигна някакъв консенсус и повечето от отбора стартираха последни. Толкоз за квалификацията.

45 минутното забавяне заради дъжда промени и часа на финалите. Този път бяхме решили да се качим по-рано горе. В момента на нашето пристигане, трябваше вече 2 от групите да са стартирали, но уви, всички състезатели бяха в пълен пакет горе на старта. Липсваше стартов списък. 5 минути по-късно се появи такъв и след още 10-тина започнаха да пускат. Обикаляхме по трасето, гледахме и се чудихме как да убием двучасовото киснене до стартиране. Много от състезателите взеха да се унасят и просънват, чакането беше убийствено и изморително. Всички бяха омекнали и с омърлушени физиономии. Кой как е карал, не знам. Аз стартирах с леко недоумение каква ще я свърша и това ми изигра лоша шега в един момент.
След като поизсъхна трасенцето стана много яко в горната част, която е по-техничната и умопомрачително в долната, където трябваше да се върти като животно, въпреки че беше по-твърдо и гумите се търкаляха по-добре. Толкоз за финалите. Евала на Руси и Жоро Радев за времената, също на Любо Бирата и Любо Недялков.

Цялостното впечатление от 3-те дни мога да формирам така: Много труд положен за изграждането на трасето(личи си, че е правено с желание!), супер забавно в горната част, но има нужда се промени в долната. Добра организация (маршали, лекарски екипи, ПСС, времеизмерване) през 3-те дни всичко се случваше навреме, ако не беше дъжда всичко щеше да върви по-план и в състезателния ден.
Добра работа!